Понякога толкова яростно се стремим да не се разкрием пред другите, че в крайна сметка осъзнаваме, че те даже не са ни забелязали. И никога не можем да разберем колко трябва...
Не виждаме тънката гранична нишка между това кое е само за нас и кое е за другите.
Микеланджело е казал, че когато направиш една склуптура трябва да я пуснеш по едно голямо надолнище и което оцелее там долу то е важно, другото се е отчупило, защото е било ненужно. Може би и ние трябва, ако не е станало твърде късно, да се спуснем по някой склон и да видим какво от нас ще остане.
Аз се моля да ми остане душата... Нищо повече....