няма нужда да викаш "за къде бързаш? поспри!"

Не мислеш за нищо, което е сторено...

Просто си станал на четирсет и три...

Едва ли това е повод за някакво пъчене...

Луди купони и спомени с минали хора...

Няма нужда от празни думи измъчени...

а просто малка почивка след дълга умора...

... А от утре отново на път към онези,

които ни чакат да им кажем че са важни

за нас и за всички с духовни протези,

с пресъхнали мозъци и органи влажни!

Бях го писал преди много години,

но явно съм успял да хвана мига

и да не стискам в шепите си само рани,

затова ще го напиша и сега..

Това съм си аз, това е светът

и няма в него нищо друго за виждане..

и тъй сбогом и на добър път

или може би ......... просто довиждане....

а когато някой сети се за мен

и в шепите си стиска само рани

пак ще бъде ден обикновен,

 а аз на седемдесет... Едва ли?!....

Това го писах преди една година и едва ли има какво да добавя, освен да сменя годините от 43 на 44.

Мисля че след всичко което ми се наложа да преживея през последните две трудни години разбрах, че най-важното е да оцеляваш, за да дразниш тези,които те мразят. А щом има хора които те мразят толкова значи си нещо. Омразата и любовта са най-силните чувства и трябва да се радваме че сме успели да ги доставим на тези които заслужават.

Честит Рожден Ден стари приятелю и продължавай да се изправяш докато можеш.... пълзенето остави за другите. Те го могат по-добре от теб.