Постинг
22.01.2011 11:19 -
тема 3
Животът нерядко ни изправя пред трудни ситуации, но никога пред невъзможни! Макар че наше човешко право е да търсим изхода именно в желаната от нас посока и непременно да постигнем всичко, което сме си наумили! И до сега не мога да си обясня откъде идва този неистов ентусиазъм с който разрушаваме всичко което сме обичали, но сме осъзнали, че не можем да притежаваме!
Има едно простичко правило, което гласи, че по-слабият е принуден винаги да заговори пръв! И срещу това не може да се направи нищо! И ти понеже го знаеш, и понеже си много отворен мълчиш като пън! Но се оказва, че и другия знае правилата, и той мълчи! И двамата мълчите! И чакате! Но когато двама чакат нещо обикновено не става нищо! И ти не издържаш и проговаряш, и обещаваш, и се пъчиш......и затъваш.... И въобще и изобщо ситуацията става лайна и рози! Розите добре, но кой ще чисти лайната?
Риторичен въпрос с банален отговор........ И това ми било край!
А как започва всичко? Много просто! Пърхащ поглед, влажна усмивка, дъх в ухото.... Ей такива работи! И всичко е случайно и е готино, и е сладко! Но сладкото най-на края, а понякога и още в самото начало почва да нагарча! Нашето сладко продължи твърде малко! Твърде малко за нещо толкова хубаво! И твърде много за този гърбав и озлобен заобикалящ ни свят, където всяка мутра е принц и всяка курва е светица!
Но няма нужда от повече......
Както се казва повече на следващия панаир! Този свърши! Сбогом Гергино...
Може би е така, а може би не! Защото животът си тече, веднъж тъй, веднъж инак и в общи линии зле, но има нещо, което никой не може да ти отнеме, защото то е много дълбоко вътре в теб! То е необяснимо!
То е като да седиш на една мокра пейка и в премръналите си ръце да държиш едно слънце! То е като да обичаш някой много силно, макар че не можеш да живееш с него! То е като е звездичката, която гледаш всяка вечер с премрежен поглед!
Така е, защото животът не рядко ни изправя пред трудни положения, но никога пред невъзможни! И изход има, но е заключено! И ключа го държи едно момиче във влажната си ръка и не знае какво да направи!
Впрочем, никой не знае!
Има едно простичко правило, което гласи, че по-слабият е принуден винаги да заговори пръв! И срещу това не може да се направи нищо! И ти понеже го знаеш, и понеже си много отворен мълчиш като пън! Но се оказва, че и другия знае правилата, и той мълчи! И двамата мълчите! И чакате! Но когато двама чакат нещо обикновено не става нищо! И ти не издържаш и проговаряш, и обещаваш, и се пъчиш......и затъваш.... И въобще и изобщо ситуацията става лайна и рози! Розите добре, но кой ще чисти лайната?
Риторичен въпрос с банален отговор........ И това ми било край!
А как започва всичко? Много просто! Пърхащ поглед, влажна усмивка, дъх в ухото.... Ей такива работи! И всичко е случайно и е готино, и е сладко! Но сладкото най-на края, а понякога и още в самото начало почва да нагарча! Нашето сладко продължи твърде малко! Твърде малко за нещо толкова хубаво! И твърде много за този гърбав и озлобен заобикалящ ни свят, където всяка мутра е принц и всяка курва е светица!
Но няма нужда от повече......
Както се казва повече на следващия панаир! Този свърши! Сбогом Гергино...
Може би е така, а може би не! Защото животът си тече, веднъж тъй, веднъж инак и в общи линии зле, но има нещо, което никой не може да ти отнеме, защото то е много дълбоко вътре в теб! То е необяснимо!
То е като да седиш на една мокра пейка и в премръналите си ръце да държиш едно слънце! То е като да обичаш някой много силно, макар че не можеш да живееш с него! То е като е звездичката, която гледаш всяка вечер с премрежен поглед!
Така е, защото животът не рядко ни изправя пред трудни положения, но никога пред невъзможни! И изход има, но е заключено! И ключа го държи едно момиче във влажната си ръка и не знае какво да направи!
Впрочем, никой не знае!
Вълнообразно
Няма коментари
