Външния вид лъже... Аз изглеждам прост, но всъщност съм три пъти по-прост. И понеже всички се съмняват, аз си мълча... Защото ако се обадя ще разсея съмненията! Но и да мълчиш пак е лошо. Аз така или иначе нямам какво да губя. Освен да се потвърди горното съмнение. И като човек мълчал дълго искам да кажа много неща и то наведнъж. И така не успявам да кажа нищо друго освен:  - Добре съм!  - Абе ти си бил много тъп наистина! Какво ти е добрето?  - А ми добре съм! - продължавам да твърдя и виждам хилядите съжелителни погледи. "Оставете го да си живее с тъпотата  си! Няма смисъл!"  Но винаги се намира някой, който търси смисъла дори и да е доказано, че няма!  - Добре, слушам те разказвай сега какво ти е добрето! И аз започвам и говоря близо час. Защото както ви споменах одеве след дълго мълчание идва нуждата да говориш. И понеже никой не ме спира продължавам да говоря още .... И така, докато успея да си кажа всичко... Накрая спирам! Може лудия да няма умора, но аз все пак съм тъп, не луд и се уморих. Погледнах човека срещу мен и го попитах:  - Как си?  - Добре съм... - тихо пророни и заплака...
Беше осъзнал всичко! Вече не бях сам! Бяхме Двама.....

I az zaplakax...
Stavame trima..