Преди мразех всичко - цигани, турци, руснаци, левскари, педерасти, мъже с обеци и какво ли още не! Не си задавах въобще въпроса защо ги мразя. Просто ги мразех и това е!
Но и омразата си има предел и в един момент разбрах, че проблема не е в тези които мразя, а в мен самия! Просто живеехме във време в което беше модерно всеки да мрази нещо или някой! Ей така! От завист, от злоба, и в общи линии без причина! Важното е да се мрази! Всичко и по възможност в по големи количества!
И омразата ни изгори от вътре! Изпепели душите ни, направи ни животни!
Готови сме да мачкаме, да тъпчем, да крадем и да убиваме, защото се мразим!
Станахме нация от мразещи се един друг и дебнещи се на път и под път! Всеки следи стриктно дали няма да се издъни "другарчето му", за да види как ще го смачкат и ще се гърчи!
Злобата придоби такива голеби мащаби, че не вярваме на никой и за нищо! Отровихме всичко! И за да може на другите да им е още по-гадно отровихме и собствения си живот!
Добрината и искрената радост от успеха на другия вече ги няма! Май и на клип в "Ю туб"
не може да се види такова нещо! А щом истинските неща са спрели да съществуват дори в илюзиите, значи е страшно! 
Можем да си говорим и пишем страшно смешни неша, но сами виждате, че злобата е пропила в нас!
Вече не мразя нищо и никой! Макар че и едва ли ги обичам, но определено не мразя!
Може би вече ми е безразлично! А това май е по-страшно! Не знам!
А има ли изход?
Да ! Има!
В тези, които не са още отровени! В тези, които още не са били мразени! В тези, които ще бъдат просто обичани!
Пазете ги!
Те още не са родени!

Но ще дойдат другите, обичаните и обичливите и тогава ...