Казват, че 40 е сакрално число. Число, което предвещава равносметка! Число, кото означава, че ако досега не си направил нищо запомнящо се , може и да не се наложи да те забравят!
Изминзха 40 дни откакто съм в този блог!
Ако трябва да направя равносметка от моето присъствие тук тя може да се събере и в няколко фрази! Но за да бъде малко по-помпозно във връзка със скромния ми юбилей ще се опитам да я проточа с няколко изречения в повече.
И така 40 дни! Достатъчен срок, за да се науча да пиша "правилно",да разбера кой ми харесва какво пише, да разбера дали другите харесват какво пиша, да завъдя приятели и най-важното — врагове. Човек в краен случай може да мине без приятели, но в никакъв случай — без врагове. Без врагове се отпускаш, успокояваш се, изпадаш в летаргия. Те ти дават самочувствие, карат те да бъдеш нащрек, да работиш с пълни сили и изобщо да показваш на какво си способен, като здравата им натриваш носовете.
Но аз понеже не съм конфликтна личност не успях да се обзаведа с врагове!
Явно, че това, което написах е било толкова безлично, че даже не предизвика и частица неодобрение! Бях под тяхното достойнство, за да ми обънат дори с частица отрицание! Което не е на добре!
40 дни само, а вече всичко е ясно и сякаш нямам какво повече да кажа!.
Преди пишех на друго място и резултата беше сходен!
40 дни... Да не повярваш просто колко скоро човек, след като се е измъкнал от една консервена кутия, бърза да се напъха в друга. И все пак между едната и другата има някаква разлика, колкото да се потупаш ободрително по гърба и да си кажеш, че животът започва отначало.
