Трагичното винаги е по- правдоподобно, защото повечето неща свършват трагично.
За разлика от приказките! Там винаги принца, който по призумция е червив с мангизи взима една царска дъщеря и живеят дълго и щастливо до плюс безкрайност. И за да е пълна идилията канят и разказвача и той да хапне и пийне завалията. Да ама това е друго време! Затова всичко започва с: Имало едно време....
Имало е, но вече го няма.
Ние сега си имаме други приказки, които всеки започва с: Има една криза....
И какво да правим сега? Отговарят ни: Ще чакаме! И ние чакаме...
Чакахме да дойде Михаля! Той дойде взема си резиденциите и си отиде!
Чакахме да падне тавана! Той си падна! Затрупа ни! Ние станахме криво-ляво, поотупахме се, бръкнахме в пробитите си джобове, където вече няма семки и бонбонки, разбрахме че няма пари за ремонт и продължихме да чакаме! Щастлива работа. Чакаме и си траем всички. Конете траят за зелена трева, бабите за хубост, а останалите си траем по навик!
Но това едва ли е единственото зло.
Казват, че злото не идвало само! Но ако приемем че е дошло и второто, това не означава, че няма да има и трето! А покрай него между другото може да се домъкне и четвърто.
Така че трагедията е пълна! Затова не бива да се оплакваме! Постоянно има алтернативи!
Хората ни ги казват, ама кой да ги чуе! Вятърът на промяната отдавна е тук и развява гривите на белите ни коне! Те конете малко омършавяха, ама то не им пречи щото и ние поотъняхме! Пък и не ни чака кой знае колко много път. Ние няма да ходим до други царства да взимаме принцеси! За к"во са ни принцеси? Само да ни вдигат кръвното! Да си налягат парцалите в дрипавите си кралства и да си мачкат гадните хотдоци.
Ние си имаме друга работа. И не трябва никой да ни разсейва.
Аз специално чакам един човек, който ще ми реши проблемите. Той е познат на един мой приятел. Че той ме е препоръчал. Нещо такова. Ще правим някаква далавера. Не знам още подробности, ама важното е че ще се измъкна!
Та чакам го вече от известно време и се надявам! Бил сериозен човек, бизнесмен. Казвал се Годо...

в последно време нещо не ми се пишеше. занимавах с хиляди прозаични неща. искам да благодаря на всички, които са си отделили от свободното си време да прочетат някои от моите "неща". Което си е голямо признание! Защото да не те харесват е нормално, но да те забравят е тъжно. още веднъж ви благодаря от сърце!

О-о! Има да чакаш Годо.:)