Понякога решенията се взимат спонтанно, а понякога са плод на дълъг размисъл.
В повечето случаи моите решения са били именно спонтанни, за разлика от това.
Просто прецених, че не ми е мястото тук.
И си тръгвам. По същия незабележим начин по който и дойдох.
Може би спонтанно възниква въпроса: А защо пиша всичко това?
Може би отговорът е тривиален и прекалено банален, в пълен синхрон с нещата с които ви занимавах сумати време;
Просто мисля, че от възпитаните хора се очаква да кажат поне едно "сбогом"....
Исках да кажа на всички, които отделиха от ценното си време да ми обърнат внимание, че им благодаря безкрайно много за подкрепата. Ще се радвам за вас и хубавите неща, които пишете.
Съжалявам, но аз бях за малко...
Ще се опитам да продължа да пиша своите по-обемни неща предимно за себе си...
Пък знае ли някой? Може в един момент да се престраша да ги публикувам някъде....
Мисля че няма смисъл да се напъвам да кажа нещо умно за финал, защото първо че не мога и най-вече ще звучи нереално на фона на всички тъпотии до сега...
Успех на всички и късмет....
Дано в седмицата на Великото Възкресение възкръснат и най-смелите ви мечти и да успеете да реализирате поне Една...
Най-Истинската....

Извинявам се за менторския тон, не го мисля в заповедна форма, просто приятелски съвет!

" Следя" близо двеста блога, понякога ми е неудобно, че не мога да мина навсякъде /при смани не съм влизала от три дни/ - но времето в едно денонощие е броено!
Коментарите по другите блогове казват за човека много повече, отколкото разкрива той в собствения си блог!/стара блогова мъдрост/:))
Твоя воля, но да пишеш само в твоя блог и да чакаш някой да влезе да те прочете е шашкъния!:))