Постинг
09.01.2012 11:44 -
мат по деветия вертикал
Понякога всичко е просто игра... А играта, като всяко друго занимание освен утехата ни носи и онова сладко напрежение, което ни води към победата.
И там някъде идва тежкия удар от противника и ти виждаш съвсем ясно, че загубата е неизбежна...
В такива моменти идва тихия шепот от съдбата:
"Предай се! Ще ти олекне..."
Но ти нямаш такива намерения, защото те е обхванала злобата да се бориш... Знаеш, че ще загубиш играта, но се бориш да спасиш малкото ти останало късче достойнство...
И продължаваш...
Но матът е близко. И то много близко... Там някъде на осмия вертикал...
И се питаш дали има надежда...
И като във всяка една безисходица вимаги има нещо утишително...
Просто взимаш един маркер и рисуваш нов, девети вертикал!
Там матът също предстои, но това вече е друга игра...
И ти си я създал. Правилата вече са други. Твоите правила. Значи надеждата остава.
Въпрос на въобръжение...
И на Вяра.....
И там някъде идва тежкия удар от противника и ти виждаш съвсем ясно, че загубата е неизбежна...
В такива моменти идва тихия шепот от съдбата:
"Предай се! Ще ти олекне..."
Но ти нямаш такива намерения, защото те е обхванала злобата да се бориш... Знаеш, че ще загубиш играта, но се бориш да спасиш малкото ти останало късче достойнство...
И продължаваш...
Но матът е близко. И то много близко... Там някъде на осмия вертикал...
И се питаш дали има надежда...
И като във всяка една безисходица вимаги има нещо утишително...
Просто взимаш един маркер и рисуваш нов, девети вертикал!
Там матът също предстои, но това вече е друга игра...
И ти си я създал. Правилата вече са други. Твоите правила. Значи надеждата остава.
Въпрос на въобръжение...
И на Вяра.....
Вълнообразно
Няма коментари
