Постинг
20.01.2012 11:29 -
реквием за днешния ден
И седя коленичил пред гроба на моя баща
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно,
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки разбирам че отговор няма за всичко това,
че живота е такъв какъвто трябва да бъде
и че всички неизречени много неща
не са нужни на никой за утре
И тогава прогизнал от силния дъжд
ставам и тръгвам незнайно къде...
знам че не е нужно да бъдеш истински мъж,
а понякога просто трябва да останеш дете
И мечтите вече не са онова което си искал най-много
и няма огряни пътеки и разпиляни от рози листа
има скръб от изчезнали завинаги хора
и малко, ама много малко тъга....
И вече е утре и идва поредната крехка надежда,
че всичко най-лошо било е само насън
и че нов път към нов свят ни отвежда
и че доброто е вътре във мен, а лошото само навън ....
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно,
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки разбирам че отговор няма за всичко това,
че живота е такъв какъвто трябва да бъде
и че всички неизречени много неща
не са нужни на никой за утре
И тогава прогизнал от силния дъжд
ставам и тръгвам незнайно къде...
знам че не е нужно да бъдеш истински мъж,
а понякога просто трябва да останеш дете
И мечтите вече не са онова което си искал най-много
и няма огряни пътеки и разпиляни от рози листа
има скръб от изчезнали завинаги хора
и малко, ама много малко тъга....
И вече е утре и идва поредната крехка надежда,
че всичко най-лошо било е само насън
и че нов път към нов свят ни отвежда
и че доброто е вътре във мен, а лошото само навън ....
Вълнообразно
