И ето, че отново сме в края на февруари. Зимата бавно и с огромно нежелание трябва да си тръгва. Но не иска... Но ние искаме! Защото имаме нужда от пролет! Истинска пролет, която да стопли премръзналите ни души! Пролет, която да погали задрямалите ни надежди!
Но зимата упорства и ще се опитва да се задържи колкото е възможно повече!
Но ние имаме символ с който ще се опитаме да я прогоним колкото се може по-бързо! 
Нещо, което сме успели да съхраним през годините! Нещо с което да се накичим и да покажем, че все още сме тук и че има Надежда и че малкото зрънце Вяра не е измръзнало и през поредната ни тежка зима!
Мартеничките!
Тези крехки, малки червенобели късчета от нашите изтръпнали душици, които гордо ще накичим или вържем на ръцете си ще ни дадат поредната капчица увереност да се изправим до колкото можем и да продължим напред!
Затова ви моля! Да не ги оскверняваме и да ги слагаме редом със значки  на Азис и други подобни недоразумения, на разни героинки от турски сериалчета и какви ли още не кичозни извращения!
Нека нашата Мартеничка бъде истинска, такава каквато е! Червенобяла, мъничка и нежна!
Такива каквито са надеждите и мечтите ни! Такава, каквато ще бъде и поредната ни чудна пролет!
Поредната пролет, кочто ще размръзи душите ни!
След порената ни зима......

........................
Послепис:
Написах това преди една година, но го пускам пак, защото нищо не се е променило...
Казват че надеждата умира последна.....
Затова трябва да я пазим много, защото май само тя ни остана.........

Преркрасен мартенски пост , Петре !
Поздравления и Честита Баба Марта ! :)

Докато има мислещи хора, Надежда винаги ще има. Бяло и червено и никакви китайски имитации на мартеници! Това си е наша, родна и чиста традиция, която не бива да поругаваме! Поздрави!

Без надежда наистина не може :) Лъч светлина е достатъчен... за начало :)