Трагичното винаги е по- правдоподобно, защото повечето неща свършват трагично.
За разлика от приказките! Там винаги принца, който по призумция е червив с мангизи взима една царска дъщеря и живеят дълго и щастливо до плюс безкрайност. И за да е пълна идилията канят и разказвача и той да хапне и пийне завалията. Да ама това е друго време! Затова всичко започва с: Имало едно време....
Имало е, но вече го няма.
Ние сега си имаме други приказки, които всеки започва с: Има една криза....
И какво да правим сега? Отговарят ни: Ще чакаме! И ние чакаме...
Чакахме да дойде Михаля! Той дойде взема си резиденциите и си отиде!
Чакахме да падне тавана! Той си падна! Затрупа ни! Ние станахме криво-ляво, поотупахме се, бръкнахме в пробитите си джобове, където вече няма семки и бонбонки, разбрахме че няма пари за ремонт и продължихме да чакаме! Щастлива работа. Чакаме и си траем всички. Конете траят за зелена трева, бабите за хубост, а останалите си траем по навик!
Но това едва ли е единственото зло.
Казват, че злото не идвало само! Но ако приемем че е дошло и второто, това не означава, че няма да има и трето! А покрай него между другото може да се домъкне и четвърто.
Така че трагедията е пълна! Затова не бива да се оплакваме! Постоянно има алтернативи!
Хората ни ги казват, ама кой да ги чуе! Вятърът на промяната отдавна е тук и развява гривите на белите ни коне! Те конете малко омършавяха, ама то не им пречи щото и ние поотъняхме! Пък и не ни чака кой знае колко много път. Ние няма да ходим до други царства да взимаме принцеси! За к"во са ни принцеси? Само да ни вдигат кръвното! Да си налягат парцалите в дрипавите си кралства и да си мачкат гадните хотдоци.
Ние си имаме друга работа. И не трябва никой да ни разсейва.
Аз специално чакам един човек, който ще ми реши проблемите. Той е познат на един мой приятел. Че той ме е препоръчал. Нещо такова. Ще правим някаква далавера. Не знам още подробности, ама важното е че ще се измъкна!
Та чакам го вече от известно време и се надявам! Бил сериозен човек, бизнесмен. Казвал се Годо...

Това е един мой постинг от преди година и нещо...
Помествам го без никаква промяна...
Просто защото промяна няма...
Годо също...
Само Дедов...

Пожелания за здраве и добра наслука през Март. А от събитията с онзи, дето си взе и си отиде, можем да си вземем поуката, че лошото отношение и злепоставяне, винаги има висока цена... Или още, каквото почукало, такова се обадило. У нас не сме от онези, кито си признават, затова си враждуваме постоянно. Сега, нова година - нов късмет, и дано да е по-добър, както да бъдем по-добри и ние.

Докато чакаме да дойде Годо (а той никога не идва), дали не е по-уместно да се възпротивим на това безвремие?
Умерен оптимист съм, но нямам вече надежда, че нещо може да се промени.
Запази тази статия - можеш да я активираш след една година и пак ще бъде актуална.
:)))

Много е свежо това , Пешо Пищова ! :)))
Може ли така да те наречем ?
Аз винаги съм си мислил , че най - голямият ни недостатък са били очилата. Но не тези очила за гледане на вън , а тези за навътре.
А промените навън ще станат с промените отвътре.
Тогава и Годо ще дойде...:)))
Харесва ми , поезията ти също .
Поздрави , Петре !
И да не вземеш да пукаш с този пищов !!!!