Постинг
18.06.2012 11:32 -
Сбогом на илюзиите
Понякога е по-лесно да се преструваме, че нещата са наред, вместо да се изправим срещу истината.
Вършим нещата механично всеки ден. Искаме да задържим удобния начин на живот, колкото се може по-дълго.
Правим всичко, за да спечелим повече време. Преструваме се и си вярваме. И се лъжем... И пак си вярваме...
Но аз вече наистина се уморих! И то много! И искам да се изправя срещу истината! Знам, че ако я разбера цялата ще остана притиснат и сломен до някоя стена стиснал в ръцете си голямата болка! Но това ще бъде нещо истинско и само мое! Защото вече нищо не е същото! И аз го знам! Не съм и очаквал друго! Защото когато си намерил диамант нямаш право да го държиш в гащите си! Никой не иска от теб да го развяваш на ляво- на дясно, но все пак трябва да го покажеш..... А аз не мога! Или може би не трябва?!
Не съм силен, нито смел, нито ми се иска да се правя на герой, но трябва да понеса последиците от това, че ми е било хубаво! Все пак щастието е безценно и се плаща с болка!
Все пак краят идва..... Или може би е дошъл отдавна, но ние като обезумели сме се вкопчили в тънката сламка на надеждата... И чакаме да стане нещо.. И ние не знаем какво, но чакаме.... И докато чакаме си причиняваме болка и то такава, каквато не бихме причинили на никой друг, дори и на тези които мразим!
Защото това което искаме го има само в приказките, а те са за децата! Защото те вярват, че има вечно щастие и дядо Коледа! Че има някой, който ти вярва безпределно цяла година и накрая ти подарява кукла или пожарна!
При нас пожарът е друг и няма никакви дядовци! Нас ни е обзело безумието и ни задушава и ни мачка всеки ден! И ние размахваме ръце да го прогоним, но понеже сме един до друг се нараняваме, но продължаваме!
А до кога.....? До утре или докато почнат да падат звезди от небето и да изпълняват по три желания! Не съм сигурен вече във нищо! И ако не е болката може и да не разбера, че все още дишам. Но тя е тук! И не си отива дори за Коледа!
Мисля, че е много отдавна си е отишла нашата Коледа! И в общи линии чудеса не се очакват на хоризонта!
Така че ни остава само да си кажем истината! Да се прегърнем за сбогом и да си признаем дори на ум, че няма имало едно време...
Единственото, което ни остава е едно Утре...
Дали ще бъде по-добро?
Едва ли....
Но поне ще бъде само наше и Истинско...
Вършим нещата механично всеки ден. Искаме да задържим удобния начин на живот, колкото се може по-дълго.
Правим всичко, за да спечелим повече време. Преструваме се и си вярваме. И се лъжем... И пак си вярваме...
Но аз вече наистина се уморих! И то много! И искам да се изправя срещу истината! Знам, че ако я разбера цялата ще остана притиснат и сломен до някоя стена стиснал в ръцете си голямата болка! Но това ще бъде нещо истинско и само мое! Защото вече нищо не е същото! И аз го знам! Не съм и очаквал друго! Защото когато си намерил диамант нямаш право да го държиш в гащите си! Никой не иска от теб да го развяваш на ляво- на дясно, но все пак трябва да го покажеш..... А аз не мога! Или може би не трябва?!
Не съм силен, нито смел, нито ми се иска да се правя на герой, но трябва да понеса последиците от това, че ми е било хубаво! Все пак щастието е безценно и се плаща с болка!
Все пак краят идва..... Или може би е дошъл отдавна, но ние като обезумели сме се вкопчили в тънката сламка на надеждата... И чакаме да стане нещо.. И ние не знаем какво, но чакаме.... И докато чакаме си причиняваме болка и то такава, каквато не бихме причинили на никой друг, дори и на тези които мразим!
Защото това което искаме го има само в приказките, а те са за децата! Защото те вярват, че има вечно щастие и дядо Коледа! Че има някой, който ти вярва безпределно цяла година и накрая ти подарява кукла или пожарна!
При нас пожарът е друг и няма никакви дядовци! Нас ни е обзело безумието и ни задушава и ни мачка всеки ден! И ние размахваме ръце да го прогоним, но понеже сме един до друг се нараняваме, но продължаваме!
А до кога.....? До утре или докато почнат да падат звезди от небето и да изпълняват по три желания! Не съм сигурен вече във нищо! И ако не е болката може и да не разбера, че все още дишам. Но тя е тук! И не си отива дори за Коледа!
Мисля, че е много отдавна си е отишла нашата Коледа! И в общи линии чудеса не се очакват на хоризонта!
Така че ни остава само да си кажем истината! Да се прегърнем за сбогом и да си признаем дори на ум, че няма имало едно време...
Единственото, което ни остава е едно Утре...
Дали ще бъде по-добро?
Едва ли....
Но поне ще бъде само наше и Истинско...
Вълнообразно
Няма коментари
