Понякога се взираш във ненужното
и искаш да намериш отговор безсмислен,
но винаги се сблъскваш с абсурдното

Понякога да пишеш е голяма мъка. Не че няма за какво, а просто се чудиш за какво по-напред. По-скоро всичко е една голяма Мъка. И ти идва да си грабнеш шапката... ама се оказва. че и нея вече са ти я взели или по-скоро са ти я скроили.....

Разпети Петък...
Може би днес е нещо, като наш духовен празник...
Защото при нас, като нация винаги е бъкало с предатели. А това да седим от страни и да се радваме как разпъват някой на кръст, най го можем....

Разбрахте ли сега, колко прав беше проф. Вучков, когато казваше, че гледа и не вярва на ушите си?
Защото всичко е едно голямо слухтене, като във турски сериал. Защото ние сме държавата в която винаги се върши нещо с мисълта, какво ще каж...

Господи, защо?
И най-вече до кога?
Минахме през всичко, извървяхме пътя.... Но теб те няма!