Лежахме и мълчахме, но все пак дишахме!
Задушавахме се, но се  и обичахме!
Напук на Мутрите и Чалгата или на Доктор Хауз!

 Както се казваше в оная лигава рекалама:
- Честит вторник!
-  Мерси, ама аз празнувам сряда!

 Преди много години златотърсачите са прехвърляли тонове речен пясък, за да открият малкото зрънце злато. А повето от тях са стискали в шепите си само рани!
И аз се опитвам да изпиша хиляди страници, за това, което ме вълнува, за да откри...

 Защо ми разтягат излишно локуми
и размахват кумири, сякаш съм някой безбожник!
Няма нужда от безсмислени думи

Древната мъдрост гласи, че няма добро, което да е останало ненаказано!
И понеже ние сме си добрички ни наказват всеки ден! Ей така по навик и заради купона най-вече! А ние горките умираме от страх. За всичко! Което означава, че имама какв...

Неделя 13-ти! Ден за размисъл и фатализъм. Ден за преоценка и събиране на сили за понеделник 14-ти!
Утре фаталното ще е зад гърба ни. Совите вече няма да са сови. И Хитрите ще са си хитри, но по-малко. Защото утре ще властват Любовниците!...

Как така стана, че вече: Как си?  е неприличен въпрос?
Минахме на по-неангажиращите: Как е? или Нещо ново?
Разновидности с леко розови нюанси и водещи до изтърканото до болка: Добре съм!

Знаете, че не трябва да ми обръщате внимание, защото съм тъп! Но може ли някой да ми обясни постинг от постно ли произлиза! Винаги съм си мислел с простия си акъл, че блоговете са място, където обикновените хора изразяват личното си мнен...

Прекалено сладкото в края на крайщата, а понякога и още в самото начало почва да нагарча! Както всяка прекаленост!
А те около нас са толкова много и затова може би пишем постоянно! Сигурно и ние прекаляваме! Но понеже сме прекалено тъпи, ...

 Всеобщото мнение гласи, че денят си личи по заранта!
И понеже е събота, а това е един от малкото дни в които ни оставят на спокойствие, е твърде вероятно прогнозите да се сбъднат.
И така събота сутрин. Тиха и спокойна. И се сетих за един ...

 Пак петък вечер! И пак нищо особено! Успяхме с общи усилия да претрепем още една седмица! И на всичкото отгоре да се преброим. Колко сме все още тук? И произтичащото от това ЗАЩО?
Ами тук сме по много причини! И най-важната - Да дразним ...

 Имах пари - взеха ми ги!
Имах мечта - смачкаха я!
Имах надежда - утрепаха я!

 Падахме и ставахме, но продължавахме!
Мачкаха ни, но някак оцелявахме!
Напук на Наглите и Хитрите или на Баба Яга,

 Може би  най-лесния отговор на всеки въпрос е: НЕ!
Или ако не най-лесния то поне най-малко ангажиращия.
Какво му плащаш? Казваш не и продължаваш!

 Някога замисляли сте се каква е цената ви? 
Колко всъщност струваме и от какво се определя?
Въобще имаме ли някаква цена?