По принцип е гадно, но единственото успокоение в случая е, че може да бъде и по-гадно!
Защото когато си отиде нещо мъничко от теб, това е раздяла, но когато си отиде душата ти това е края!
Има много версии как изглежда. Едни го предствят като нещо черно и лепкаво, други като светлина в края на тунела, трети като извисяване...... При мене краят като цяло се вижда, но още няма форма, по-скоро има цвят.
И той е сив. Тъмен, но сив. А всеки знае, че сивото е безлично...  Така идва и моя край-безлично! Защото много съм се чудел дали има нещо по-лошо от това да те мразят! Разбрах че има и това е да са безразлични към теб! Просто на никой да не му пука дали си жив! Както в летен ден знаеш, че има мухи в стаята, но не си зарязваш гаджето и да хукнеш със свито списание в ръка да ги трепеш! Нека са си там! Досадно е, но ти си имаш по-важни неща! Така е при мен! Докато не се появи от някъде ръката със списанието просто ще вегетирам. Ще се опитвам и да не досаждам, за да не развалям тишината! А навън дори не е лято! Муха през зимата! Е това вече на нищо не прилича................