Писах, писах, изписа ми се писалото!
Страдах, страдах, Изстрада ми се страдалото!
Накрая им теглих една на всички и си заживях Живота!
Сега Те страдат! Заради Мен!
Сега ТЕ пишат! Против Мен!
Теглих им още една! И продължих да си живея още по-добре!
Започнаха да страдат и да пишат още повече и още по-усърдно!
Дразнех ги с тъпотата и безразличието!
Дразнеха се, че съм Жив и не им обръщам внимание!
Простичка Рецепта, но с уникално действие!
Като не можах с друго ги смачках с тъпотата си!
И Тъпите си имат предимства господа Хитри!
И всеки може сам да избере как да си живее Живота!
Вярно, благородно е да живееш, като мислеш за другите, но вие не сте от тях!
Вие сте Великани, а аз съм много малък, за да ви видя! Много високо ми идвате нещо!
А и напоследък много вали! Сигурно ме плюете, ама аз като не съм сигурен мисля, че тези красиви капчици по лицето ми е роса! Нали съм Цвете! Полага ми се!
Господа Хитри, не се притеснявайте! Продължавайте да си вършите Работата!
А аз мисля да продължа да си живея Живота!
И вие за голяма моя Радост не сте Там!
Може според вас да не съм цвете за мирисане, но все пак съм цвете!
Пък може и да съм кактус! Знае ли човек......

И аз като теб!
Но в един моментчакалото се изчаква и не се знае какво може да се слуичи /поне при мен, де:)))/.
Поздрави!