Слабият никога не може да изпита наслада, и опиянението на свободното действие. Неговите постъпки са изцяло продиктувани от механиката на нагаждането. Той е длъжен не да се изявява, а да се приспособява. Макар че ако не е напълно слаб и ако съумее да овладее изкуството да оцелява, той може при тая си външна беззащитност да бъде и опасен. Да бъде силен, ако щете, въпреки цялата си слабост. Макар и скрито. Макар и непълно. Макар и с това проклето чувство на незавършеност и незадоволеност.

По- слабият е принуден винаги да заговори пръв! И срещу това правило не може да се направи нищо!
Защото по-силният винаги осъзнава своето превъзходство! Във всяка една ситуация! По-силният владее изкуството да чакаш!

Изкуството да чакаш! Невероятен дар, на който са способни малцина! 
Естествено, като всяко изкуство, трябва да владееш точната мярка!
И да знаеш докога!
Иначе се превръщаш в грохнал кон кибичещ пред празни ясли!
За чакането се изисква цел и умения! Защото ти можеш да дочакаш много неща, много птици могат да казнат на рамото ти, но ти просто може да не си подготвен за това!

Чакането е по-малката сестра на търпението! Да бъдеш търпелив означава, че владееш себе си! И си готов! Готов да победиш! Настъпи ли момента просто побеждаваш! Уверен си и не се страхуваш!
Защото ако има и една частица страх отиваш в графата "Трай бабо за хубост!"
Не владееш ли тези умение, започваш да се самозалъгваш и успокояваш! 
Както се казва; И утре е ден!
Само че след време разбираш, че Утре е станало седмица, а седмицата се е разпънала в година, а годините са се размножили и са станали доста!

И вече няма време, ама какво от това!

Да, слаб си, но си доживял до 80! 
А силните вече ги няма! Защото ги е отнесло напрежението!

А ти си тук и времето е пред теб......
Просто си се приспособил да живееш.....