Исках да си спомним за един голям български писател, който така и до ден днешен остава недооценен. Всички като чуят за Богомил Райнов си мислят, че това са само елементарни кримки с българския Джеймс Бонд - Емил Боев. Но има и много други невероятни творби на автора. Според мен той пишеше за проблеми, за които другите от страх не смееха да си и помислят. Например в романа му "Не ме разсмивай" той произнася най тежката присъда срещу тоталитарния режим! Героят му казва простичко:
"  - Аз не съм против социализма. Той просто ми е безразличен!"
И понеже съм прочел всичките му творби по десетки пъти исках по някакъв начин да ви направя съпричастни към Големия Богомил Райнов. Избрах за вас няколко малки откъсчета от романа му "Само за мъже".
Произведенията му са написани толкова добре, че след като ги прочетеш разбираш, че на теб не ти се полага да пишеш. Просто е неудобно!

" Някой си беше казал, че ако се движиш заедно с останалите, никога няма да ги изпревариш. Мене обаче друго ме е вълнувало: какво да направя, че да не се движа с останалите, без да се моря да ги изпреварвам. отговорът на пръв поглед е съвсем прост: да се тътриш назад. Да, но така е само на пръв поглед. Понеже назад също се мъкне сума народ. и още по-назад - също. Изобщо назад е далеч по-оживено, отколкото напред.

Мислил съм доста по въпроса. Въртял съм го и отсам, и оттатък.И, единственото, което съм намислил е, че трябва просто да кривнеш встрани от пътя.Да се забиеш в буренака. Да се изтегнеш там в тихото и безлюдното и да ги оставиш ония да се догонват, да се задминават или да тъпчат на място, колкото да се види, че и те навиват километраж.
***
“Боя се, че ми липсва талант”. “Това е добре. Талантът, братче, е главоболна работа. Талантът дразни и оскърбява посредствеността, около него се вият отровните изпарения на завистта, кръжат лешоядите на озлобението, неуютно е. Талантът не е лавров венец, както си мислят говедата, а изкупителен кръст. Но всички мечтаят за него, а не за дребната роля на дребните хорица. И там е грешката. Желание за нещо, което не ти е дадено.

И когато късно вечерта се въртя в леглото в очакване пред мен да се разкрие гората, и когато, за да я видя по-бързо, се старая да се измъкна от лабиринта на паразитните мисли, това неволно перване още ми пари и аз си казвам, че може би тук е цялата моя прословута и глупава драма, драмата на малкия, дето се е надявал да стане голям. И не защото е бил убеден в таланта си, а защото е вярвал в късмета си. Знаел си, че не те бива за голямото, но си отглеждал една тайна надежда, че все пак ще го постигнеш, че щом всичко друго тъй лесно ти се е отдавало, защо да не ти се отдаде и голямото."

"Само за мъже" Богомил Райнов