Лошото на свободата е, че след като я получиш, първото, което установяваш, е, че няма какво да я правиш. И вместо да ликуваш пред избавлението, усещаш някаква безгранична празнота. 
Празнотата също не е лошо нещо, но иска пълнене!
Идва логичния извод, че свободата е един вид изпразване!
Което също не е лошо!
И след като съществува такава голяма празнота, значи има много свободно място, където всеки може да домъкне каквото си поиска!
И така всички почват да ти носят разни неща, за да те запълнят, в общи линии все неща, които на тях не съм нужни! Пък и те завалиите нямат място! Нали не са свободни, следователно трябва да се празнят в теб! И мъкнат - проблеми, тревоги, несбъднати желания, учукани от времето идеи и ръждясали надежди! И в един момент ти отново си пълен и може би не толкова свободен!
И започва да се носи някаква миризма! Малко неопределена, може би на рози!
Рози.... глупости.. Какви рози, направо на мухъл си мирише...
Или може би са спомени...
Розите не ухаят на мухъл. Но щом ароматът, както казват, събуждал спомени, защо пък от спомена да не лъха аромат?
И така спомени и рози....
И свободата вече я няма!
Има "Ех, какво беше едно време!"
И мирис на рози.....
....................
Има цвят наречен пепел от рози....
Не знам защо, но както сме я подкарали скоро ще имаме и флакчета маркови парфюми с етикет "С мирис на Свобода".
Ей така-за екзотика...
Защото ние вече не знаем какво е усещането...
Защото нямаме сетива...
Защото в началото бяхме хора, може би малко обикновени, но хора...
Мълчахме си и ни превърнаха в животни...
И понеже продължихме с упражнението да си мълчим ни превърнаха в предмети...
Последна фаза за нас като вид...
А предметите нямат усещания, нямат и право да се движат...
Едиствения ни изход от тази мила безисходица е да се разпаднем на части или може би на малки частици...
И да проявим малко енергия...
И като заредени с енергия частици да се опитаме да станем свободни...
А ако не успеем?
Няма страшно!
Поне ще бъдем свободни електрони.....

Все пак е перспектива... :)

В n-мерното пространство всеки електрон си има място. Пътува, намира си протонче и влиза в състава на някоя звездна система... Питай го после дали си спомня нещо.

Неподправени, ръбати, нелакирани, но истински.
Имам само три забележки към теб, нови приятелю.
Пускай не повече от един постинг на ден. Ако са повече, първият се потулва отдолу и се чете само последния.
Когато имаш коментари, бъди любезен и отговаряй на читателите си, така се получава диалог. Предполагам, искаш да чуеш и нечие чуждо мнение. Иначе защо да публикуваш?)
Преглеждай внимателно писанията преди да ги активираш, поправи някоя и друга правописна грешка, поне аз не гледам с добро око на липсата на познания по граматика.)
Казвам ти всичко това, като се надявам да не се обидиш, а да приемеш рационалното зрънце.
:)))

Благодаря ти за специално отделеното внимание. И за да бъда коректен към теб ще ти отговоря обстойно на приятелската критика, която между другото е много ценна за мен.
Относно отговорите мисля, че си права, но само когато има критика да вземеш отношение. Иначе какъв диалог.... Получава се по-скоро безкраен финал на телефонен разговор между влюбени: " Аз те обичам повече!" "Не аз те обичам повече!" "Не, ти затвори първи!" и т. н. Малко скайп работа... Но това е лично мое мнение...
Относно правописните грешки си абсолютно права и въобще не подлежи на коментар...
Виж за постингите там вече може да се поспори, защото аз пиша когато има какво да кажа. Не чакам да дойде 3 март, за да се провикна Честит ви празник приятели или нещо подобно... Пиша изцяло за удоволствие и безкрайното удовлетворение, че има хора като теб, които са го прочели внимателно си казват мнението. Това дали ще имам днес 30 палеца или 50 средни пръста не ме вълнува.
Едно от малкото неща, които ме карат да се връщам тук е че имам внимателно подрани любими блогове и знам, че като има нови постинги в тях ще си ги прочета с удоволствие....
Мисля в скоро време да пусна своето авторско интернет списание, където хора като теб ако желаят ще могат да пишат наистина своите си неща....
Но както се казваше: "Като му дойде времето ще бъдеш поканена" :)
Благодаря ти още веднъж за добрите съвети. Ще се постарая да напредвам....
Успех и много късмет :)