Постинг
04.03.2012 15:39 -
Този неприличен въпрос: Как си?
Как така стана, че вече: Как си? е неприличен въпрос?
Минахме на по-неангажиращите: Как е? или Нещо ново?
Разновидности с леко розови нюанси и водещи до изтърканото до болка: Добре съм!
И какво ли ни е добре-то! Ама навик!
Нали трябва да сме добре! Длъжни сме! Не може да се излагаме!
Всъщност: Как сме?
Живи сме! Какво толкова лошо има в това! Напротив! Фрашкано е с предимства!
Защото да си жив в днешно време е голяма отговорност!
Трябва да дишаш, ама да не се чува! Да напредваш, ама да не се пречкаш! Да се храниш, ама да не мляскаш! Да спиш, ама да не хъркаш! Да негодуваш срещу управляващите, ама наум! Да протистираш, ама невидимо!
Ако спазваш добре, ако не влизаш в категорията ЖИВ-УМРЯЛ!
Ако се замислим, а това не е много препоръчително и здравословно, ще видим че скоро няма да успеем да излезем от будната кома, която сме длъжни да отстояваме!
Иначе ще ни изключат системите и....
И така Как сме?
Ами май много сме добре...
Направо се чудя какво още трябва да ни има да осъзнаем, че сме много добре!
Може би, ако се научим какво е да си свободен да живееш без да се съобразяваме какво ще кажат Другите...
Но ти не можеш, защото си слаб...
Слабият никога не може да изпита наслада, и опиянението на свободното действие. Неговите постъпки са изцяло продиктувани от механиката на нагаждането. Той е длъжен не да се изявява, а да се приспособява. Макар че ако не е напълно слаб и ако съумее да овладее изкуството да оцелява, той може при тая си външна беззащитност да бъде и опасен. Да бъде силен, ако щете, въпреки цялата си слабост. Макар и скрито. Макар и непълно. Макар и с това проклето чувство на незавършеност и незадоволеност.
По- слабият е принуден винаги да заговори пръв! И срещу това правило не може да се направи нищо!
Защото по-силният винаги осъзнава своето превъзходство! Във всяка една ситуация! По-силният владее изкуството да чакаш!
Изкуството да чакаш! Невероятен дар, на който са способни малцина!
Естествено, като всяко изкуство, трябва да владееш точната мярка!
И да знаеш докога!
Иначе се превръщаш в грохнал кон кибичещ пред празни ясли!
За чакането се изисква цел и умения! Защото ти можеш да дочакаш много неща, много птици могат да казнат на рамото ти, но ти просто може да не си подготвен за това!
Чакането е по-малката сестра на търпението! Да бъдеш търпелив означава, че владееш себе си! И си готов! Готов да победиш! Настъпи ли момента просто побеждаваш! Уверен си и не се страхуваш!
Защото ако има и една частица страх отиваш в графата "Трай бабо за хубост!"
Не владееш ли тези умение, започваш да се самозалъгваш и успокояваш!
Както се казва; И утре е ден!
Само че след време разбираш, че Утре е станало седмица, а седмицата се е разпънала в година, а годините са се размножили и са станали доста!
И вече няма време, ама какво от това!
Да, слаб си, но си доживял до 80!
А силните вече ги няма! Защото ги е отнесло напрежението!
А ти си тук и времето е пред теб......
Просто си се приспособил да живееш.....
И не се учудвай, ако спрат да те питат: Как си?
Просто вече всички знаят, че си добре...
Минахме на по-неангажиращите: Как е? или Нещо ново?
Разновидности с леко розови нюанси и водещи до изтърканото до болка: Добре съм!
И какво ли ни е добре-то! Ама навик!
Нали трябва да сме добре! Длъжни сме! Не може да се излагаме!
Всъщност: Как сме?
Живи сме! Какво толкова лошо има в това! Напротив! Фрашкано е с предимства!
Защото да си жив в днешно време е голяма отговорност!
Трябва да дишаш, ама да не се чува! Да напредваш, ама да не се пречкаш! Да се храниш, ама да не мляскаш! Да спиш, ама да не хъркаш! Да негодуваш срещу управляващите, ама наум! Да протистираш, ама невидимо!
Ако спазваш добре, ако не влизаш в категорията ЖИВ-УМРЯЛ!
Ако се замислим, а това не е много препоръчително и здравословно, ще видим че скоро няма да успеем да излезем от будната кома, която сме длъжни да отстояваме!
Иначе ще ни изключат системите и....
И така Как сме?
Ами май много сме добре...
Направо се чудя какво още трябва да ни има да осъзнаем, че сме много добре!
Може би, ако се научим какво е да си свободен да живееш без да се съобразяваме какво ще кажат Другите...
Но ти не можеш, защото си слаб...
Слабият никога не може да изпита наслада, и опиянението на свободното действие. Неговите постъпки са изцяло продиктувани от механиката на нагаждането. Той е длъжен не да се изявява, а да се приспособява. Макар че ако не е напълно слаб и ако съумее да овладее изкуството да оцелява, той може при тая си външна беззащитност да бъде и опасен. Да бъде силен, ако щете, въпреки цялата си слабост. Макар и скрито. Макар и непълно. Макар и с това проклето чувство на незавършеност и незадоволеност.
По- слабият е принуден винаги да заговори пръв! И срещу това правило не може да се направи нищо!
Защото по-силният винаги осъзнава своето превъзходство! Във всяка една ситуация! По-силният владее изкуството да чакаш!
Изкуството да чакаш! Невероятен дар, на който са способни малцина!
Естествено, като всяко изкуство, трябва да владееш точната мярка!
И да знаеш докога!
Иначе се превръщаш в грохнал кон кибичещ пред празни ясли!
За чакането се изисква цел и умения! Защото ти можеш да дочакаш много неща, много птици могат да казнат на рамото ти, но ти просто може да не си подготвен за това!
Чакането е по-малката сестра на търпението! Да бъдеш търпелив означава, че владееш себе си! И си готов! Готов да победиш! Настъпи ли момента просто побеждаваш! Уверен си и не се страхуваш!
Защото ако има и една частица страх отиваш в графата "Трай бабо за хубост!"
Не владееш ли тези умение, започваш да се самозалъгваш и успокояваш!
Както се казва; И утре е ден!
Само че след време разбираш, че Утре е станало седмица, а седмицата се е разпънала в година, а годините са се размножили и са станали доста!
И вече няма време, ама какво от това!
Да, слаб си, но си доживял до 80!
А силните вече ги няма! Защото ги е отнесло напрежението!
А ти си тук и времето е пред теб......
Просто си се приспособил да живееш.....
И не се учудвай, ако спрат да те питат: Как си?
Просто вече всички знаят, че си добре...
Няма коментари
