Имало едно време на един далечен остров едно племе. То живеело в мир и любов. Било управлявано от съвет на старейшените. Каквото кажели старейшените това ставало. Дори и да обидели някой, всеки бил длъжен да приема всичко безропотно.  Но всяка година в определен ден цялото племе се събирало на селския площад. На трибуната заставали старейшените. И така всеки който се чувствал обиден от нещо през годината взимал камък и го мятал срещу този стареишина, който го е засегнал. Колкото по-голяма обида - толкова по-голям бил камъка.  Така възникнала поговорката: "Казана дума - хвърлен камък!" Времето минавало и някои от племето се издигнали до старейшени. И понеже били участвали в ежегодните ритуали знаели какво ги чака. Така че намерили решение. Когато някой ги замерел с камък те го взимали и го замеряли с него. Така възникнала поговорката: "С твойте камъни - по твойта глава!"   Следва продължение....