Как да запазим себе си в този зверски свят и да вярваме, че доброто побеждава злото?И то без изключения! 
Как да оцеляваме в състоянието ная будна кома, в която са ни вкарали сладурите, които ни управляват вече непреброимо много години? ...

 Мисля че вече свършиха всички възможни данъци, които можеха да се наложат върху живите! Сега наред са мъртвите! Крайно време е да облажат душите ни с данък! 
Просто е толкова тъпо да се коментира какво се случва в тази грешна и изстрадан...

 Макар че се опитвам да бъда търпелив и толерантен взе да ми писва...
Със следващите изречение сигурно ще засегна много "нежни" души, но просто наистина не се издържа вече.... Където и да превключиш телевизора - педерасти...
До тук всичко ...

 Истината, като всяко неудобно нещо винаги се появява в най-неподходящия момент!
И освен че се появява почва и да пречи! Затова и обикновено сумати народ ежеминутно
полага танталови усилия да я укрива, потулва и прикрива! И за да не се раз...

 Аман от теб Българийо любима...
Байгън от твойте планини зелени...
Чунким българин да се наричам...

Имало едно време...
Но на кой му дреме!
Няма го и няма да го има...

 И ето я пак есента....
И пак ронене на жълти листа, начало на нови учебни години....  Сълзи, букети, въздишки, раздели, птици отлитат уж на юг.... Прогнози за времето, циганско лято, спиране на инфлации, бунтове на разни самозабравили се...

  Понякога е по-лесно да се преструваме, че нещата са наред, вместо да се изправим срещу истината. 
Вършим нещата механично всеки ден. Искаме да задържим удобния начин на живот, колкото се може по-дълго.
Правим всичко, за да спечелим повеч...

Какво като е лято? Какво като е юни?
Хладилника ми празен, а аз си гризкам дюнер...
Какво като е топло и че ще дойде юли?

 И така бавно и полека, почти на пръсти дойде лятото...
Онова истинското... В прекия смисъл... За преносния ще почакаме малко...
Колко? Никой не знае...  Или и да знае си мълчи тактично... Защо да разваляме празника и да се излагаме пред ч...

Сред многото лица търсих твоето лице...
Сред хиляди души търсих твоята душа...
И сред необятен океан докоснах твоите ръце

След много студ сега пък стана много жега...
Угодия няма... Няма и да има...
При нас всичко се измерва в "мега"!

 
Падахме и ставахме, но продължавахме!
Мачкаха ни, но някак оцелявахме!

 В най-дълбокото страдание
се раждат най-красивите сълзи...
И в най-дълбоко безсъзнание

Тъмнината се спуска на бавни талази,
студена пара от уста ни излиза,
гадна тръпка в душите ни лази...