Постинг
14.06.2012 12:17 -
Огнен дъх... и две липи отпред
И така бавно и полека, почти на пръсти дойде лятото...
Онова истинското... В прекия смисъл... За преносния ще почакаме малко...
Колко? Никой не знае... Или и да знае си мълчи тактично... Защо да разваляме празника и да се излагаме пред чужденците от Европейския съюз... Като му дойде времето ще се пъчим! Засега ще я караме по-скромничко... Примерно с 3 евро на ден...
Но да не забравяме за какво сме се събрали....
Прочее лятото дойде... Поне по скалата на оня пич Целзий...
Слънце,колкото искаш.... Едно такова топличко, хубаво, че чак те втриса... Може да е от топлинен удар, а може да е от спомени от отминалата зима... Или от Великата переспектива да изжвееш следващата... Никой не знае... Дори и Той, Човекът, който ни кара да вярваме в това невинно изпъчило се цвете, дето върви по 2 лева парчето по празници и по 1 евро през останалото време....
Лятото, времето на сбъднтите мечти... Защото нали пролетта е времето да помечтаем, а лятото е времето да ги осъществим... А ако не стане? Тогава просто идва есента... И тя рони жълти листа и тем подобни поетични простотии... Защото покрай роненето ще започнем да усещаме оня огнен дъх във вратовете си и есенния вятър ще ни нашепва, че това не е на добре....
Но да се върнем на купона по случай настъпващото лято.... Да ударим по няколко бири...
А оркестъра ще продължава да свири.... А керванът си върви....
Като няма решение, поне има лято....
Нашето лято.....
Сиромашко.... С две липи отпред....
Онова истинското... В прекия смисъл... За преносния ще почакаме малко...
Колко? Никой не знае... Или и да знае си мълчи тактично... Защо да разваляме празника и да се излагаме пред чужденците от Европейския съюз... Като му дойде времето ще се пъчим! Засега ще я караме по-скромничко... Примерно с 3 евро на ден...
Но да не забравяме за какво сме се събрали....
Прочее лятото дойде... Поне по скалата на оня пич Целзий...
Слънце,колкото искаш.... Едно такова топличко, хубаво, че чак те втриса... Може да е от топлинен удар, а може да е от спомени от отминалата зима... Или от Великата переспектива да изжвееш следващата... Никой не знае... Дори и Той, Човекът, който ни кара да вярваме в това невинно изпъчило се цвете, дето върви по 2 лева парчето по празници и по 1 евро през останалото време....
Лятото, времето на сбъднтите мечти... Защото нали пролетта е времето да помечтаем, а лятото е времето да ги осъществим... А ако не стане? Тогава просто идва есента... И тя рони жълти листа и тем подобни поетични простотии... Защото покрай роненето ще започнем да усещаме оня огнен дъх във вратовете си и есенния вятър ще ни нашепва, че това не е на добре....
Но да се върнем на купона по случай настъпващото лято.... Да ударим по няколко бири...
А оркестъра ще продължава да свири.... А керванът си върви....
Като няма решение, поне има лято....
Нашето лято.....
Сиромашко.... С две липи отпред....
Вълнообразно
Няма коментари
